Преди секунди, в 12 часа и 2 минути днес настъпи астрономическата зима. Тази година денят на зимното слънцестоене е белязано и от съвпада на Юпитер и Сатурн, т. нар. Велик съвпад, който не се е случвал от 800 години.
Първият ден на зимата е и най-краткият ден на годината. Слънцето е над тропика на Рака и в северното полукълбо се наблюдава т.н. зимно слънцестоене. На тази дата нощта е най-дълга. За около 3 дни слънцето изгрява все в една точка. Природата е затаила дъх в очакване на трансформацията, дори и времето изглежда спряло.
Това за съвременните хора е един от най-парадоксалните моменти през цялата година, но за древните този преход е бил доста драматичен. Тъмнината тържествува над всичко живо и по време на нейния триумф настъпва светлина и от този момент денят започва да нараства. Слънцето се “ражда” за нов живот, за новата година и заедно с това се осигурява живота не само на царя – жрец, но и на целия социум.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
