Васильовден

Васильовден е: Сурва, сурва година… догодина, до амина

Автор:
1 ян. , 2018  

На 1 януари, православната църква чества Васильовден. Именници са Васил, Василка, Веселин, Веселина, Вeсeлa, Веска, Василена, Василиса.

Почита се големия византийски църковен деец, богослов и писател Василий Велики. В църковната традиция Василий се слави като един от тримата най-прочути светители наред с Йоан Златоуст и Григорий Назиански. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.

Традиционен ритуал за първия ден на Новата година е сурвакането. Сурвакари обикалят къщите, за да пожелаят здраве и плодородие на стопаните с пожеланието:

“Сурва, сурва година,

весела година,

зелен клас на нива,

голям грозд на лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

пълна къща с коприна,

живо-здраво догодина,

догодина, до амина.“

Празникът е свързан  с важен повратен момент в природата,­ деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер.

За обредната трапеза се приготвят блажни ястия – блюдо с варена свинска глава; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с елха, мед, жито, орехи, ошав. Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.



Comments are closed.