На днешния ден се навършват 140 години от приемането на Търновската конституция.
На 16 април 1879 г. представителите на българския народ, събрани в старата българска столица, приемат първия български основен закон – възродил България за нов политически живот, проправил пътя й към модерната европейска държавност.
Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си. Тя е вдъхновяващ израз на идеите на модерната епоха, на патоса и идеалите на Европа и Просвещението.
Търновската конституция въвежда два вида народно представителство – Обикновено и Велико народно събрание. Обикновеното народно събрание е единственият законодателен орган на страната, който поделя законодателната инициатива с държавния глава. То обсъжда, приема, изменя и допълва законите, по които се управлява страната. Парламентът има и широки финансови правомощия. Той приема бюджета на държавата, взема решения за въвеждане, увеличаване, намаляване, опрощаване и разпределяне на данъците, утвърждава чуждите заеми, сключени от правителството, и осъществява общия финансов контрол чрез Върховната сметна палата.
Върховната роля на парламента в управлението на страната намира пряк израз във възможността за бламиране на кабинета и за създаване на особен Държавен съд по негово предложение, който съди министрите при измяна на Отечеството или на държавния глава, за нарушение на конституцията, за предателство или в случай на корупция.
Велико Търново е домакин на честванията по повод 140 години от приемането на Търновската конституция. Сутринта в залата на Учредителното събрание в старопрестолния град започва тържественото заседание на 44-то Народно събрание. Очаква се заради честванията дори депутатите от БСП да прекъснат бойкота си.
