На 20 април 1876 година по стар стил (1 май по нов стил) преди 147 години гръмва първата пушка на Априлското въстание. Предците ни „вдигат глава“ срещу цяла империя, в името на свободата на България.
Макар и неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. В основата на въстанието е т.н. Гюргевски революционен комитет, в който влизали Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов и други. Ръководител бил Стамболов, а секретар – Стоян Заимов. 
Къщата, в която заседавали революционерите, е запазена и до днес и от няколко години по инициатива на организацията на ВМРО в Русе до нея се организира велопоход. Тази година походът ще се проведе в събота, 22 април. Сборният пункт е в 10 часа пред Пантеона на възрожденците.
Гюргевските дейци не фиксирали точна дата за вдигане на въстанието в България, а предложили три дати, на които евентуално да избухне въстанието: 1 април, 1 май или 11 май. В хода на подготовката всеки трябвало да прецени степента на готовност и да определи датата на въстанието. Една обща дата трябвало да се съгласува между апостолите на четирите окръга.
Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за “предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.
От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на “мирната рая”. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт.
Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките, Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото “Кърваво писмо”. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал петчасовия път от Копривщица до Панагюрище само за два часа.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои.
