Лекари от Русе с отворено писмо срещу насилието над медици

17 февруари, 2022

Отворено писмо срещу насилието над медици разпространиха лекари от УМБАЛ „Канев“ в Русее.

В него те приканват да започне диалог между пациенти, институции и граждани. „Всичко се свежда до лошата комуникация и липсата на доверие в лекарите, а такова лечение е обречено на неуспех. Вербалната и физическа агресия въздейства на всички лекари, а всеки загубен пациент се преживява заедно с близките. Написахме това отворено писмо, не само за да фиксираме промените, но и да дадем предложения как да бъдат решени проблемите“, е становището на медиците,

Пълният текст на писмото:

ДО: МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

КОПИЕ ДО: ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ПОСТОЯННАТА ЗДРАВНАТА КОМИСИЯ,

БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ,

НАЦИОНАЛНА ПАЦИЕНСТКА ОРГАНИЗАЦИЯ

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТНОСНО: Становище и предложения на лекарите от УМБАЛ „ КАНЕВ“ Русе във връзка със зачестилите прояви на агресия към медицински лица

Уважаема г-жо Министър на здравеопазването,

Уважаема г-жо Омбудсман,

Уважаеми г-н Председател на здравната комисия,

Уважаеми Председател на Български лекарски съюз,

Уважаеми Председател на Националната пациентска организация,

Ние сме лекари, които работят в една от най-натоварените болници в област Русе – Университетска болница за активно лечение “Канев”. Всеки един от нас се чувства призван да лекува и да облекчава страданието на болните, да откликва на нуждите им по възможно най-адекватния начин, независимо от продължаващата вече две години борба с Ковид-19.

Пандемията постави на изпитание цялото общество, здравната система, медицинските специалисти, пациентите и техните близки. Свикнахме с безкрайните дежурства и това да сме разделени от нашите семейства, за да ги предпазим. Някои колеги изпитаха тежестта на болестта и успяха да я преборят, докато други загубиха битката.

Наложените противоепидемични мерки, които бяха абсолютно необходими, ограничиха възможността на пациентите и техните близки да се срещат, разговарят и подкрепят. Това стана причина да бъде нарушен нормалния контакт между нас, като лекари и близките на пациентите. Подаваната информация по служебен път за състоянието на пациента не замести контакта между него и неговите близки. Наложените неизбежни ограничения отвориха път на недоверието, страха, ширещите се в обществото слухове. Зачестиха случаи на вербална и физическа агресия срещу лекари и медицински персонал. Това изисква решения, спешно обсъждане на причините за зачестяващите агресивни прояви и вземане на адекватни мерки за тяхното предотвратяване.

Неглижирането на този проблем, освен, че пречи на нормалното функциониране на здравната система, действа демотивиращо на работещите в нея, които все по – често си задават въпроса за смисъла от това да упражняват професията си в Родината. От друга страна, решаването на проблема не може да се свежда до завишаване санкциите по отношение на извършителите на тези посегателства, засилване на видео наблюдението и охраната в здравните заведения.

Необходимо е спешно да се постави началото на процес по възстановяване на толерантността и уважението на пациентите и техните близки към лекарите и медицинските специалисти. Това трябва да включва:

доверие в правилността на провежданото лечение;
доверие в необходимостта от наложените ограничения на контактите;
подобряването на възможностите на комуникация между пациентите и техните близки, в условията на противоепидемични мерки .

Ние предлагаме това да бъде постигнато чрез:

разяснителни кампании;
обучение на медицинските кадри в умения да разпознават склонни към агресия пациенти, близки на пациенти и да предотвратяват възникване и развитие на конфликтни ситуации, както и действия по време на такива;
да се изработят подходи за съобщаване на близки на пациенти за неблагоприятни прогнози от изхода на провеждано лечение, за настъпила смърт и причините за нея;
кампании, чрез средствата за масова информация за убеждаване на гражданите, че вербалната и физическа агресия към лекари и медицински специалисти води единствено до влошаване на качеството на тяхната работа и би могла да доведе до създаване на опасност за живота и здравето на болните.

Считаме, че всичко това може да се реализира чрез обсъждане и вземане на съответните решения от БЛС с помощта на пациентски организации, в продължаващото обучение на медицинските кадри, посредством средствата за масова информация и кампании провеждани от лечебните заведения.

Лечение без взаимно доверие е обречено на неуспех!

Хипократ е казал: “Има две неща: наука и предубеденост, науката създава познание, а предубедеността – невежество.”