На днешния ден се навършват 82 години от рождението на Владимир Висоцки, барда, върху когото комунистите бяха наложили „табу“, но чиито песни присъстваха във всеки дом.
Висоцки е сред най-известните бардове не само в някогашния Съветски съюз, но и в света. Автор е на около 700 песни и стихотворения, изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти из цяла Русия и на много места по света, включително и в България. Умира на 25 юли 1980 г., точно когато в Москва се провеждат летните олимпийски игри.
Нито една съветска медия не съобщава за кончината му. Единствен вестник ,,Вечерная Москва”, и то три дни по-късно, съобщава тъжната новина. Въпреки това, новината достига до всички краища на Русия и в чужбина, а пред театър ,,Таганка” се стича огромна тълпа.
Съветското правителство по ,,онова” време признава заслугите му като актьор, но музикалното му творчество остава неразбрано и непризнато от комунистическата държава, а голяма част от песните му са забранени.
Някъде там в отвъдното, Висоцки навярно заема мястото, което му се полага по достойнство. Гледайки ни отгоре, той и днес ни прави по-добри, по-принципни, по-човечни и земни, без да ни съди, без да ни задължава.
Навярно там са и китарата, и неизменната цигара, черният хамлетов пуловер и болката по буйните коне, привързани на гроба му.
