От днес започва Страстната седмица (от старобългарски „страст“ – страдание), или Седмицата на страданията (последната седмица от живота на Христос).
Тогава се припомнят събитията от последната седмица от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънат на кръста и възкръснал на третия ден. Дните през цялата седмица са наречени Велики.
Страстната седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици. По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечения. В края на Страстната седмица се „тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) се ходи на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
, или Седмицата на страданията (последната седмица от живота на Христос). Тогава се припомнят събитията от последната седмица от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим){kind=link}