Благодарение на съкратено производство тежки престъпници, като убиеца на 29-годишната Виола Николова или обвинения за бруталното убийство на Виктория Маринова избягват доживотния затвор и често получават по-леки присъди.
Бившият съдия Ивета Анадолска и проф. Петя Шопова, адвокат и преподавател по право обясниха в студиото на „Здравей, България“ по NOVA защо и как се случва това.
„Съкратеното съдебно следствие касае първата инстанция в съда. В него подсъдимия има право да признае фактите в обвинителния акт. Това е признаване на факти, а не признаване на вина. По този начин се приключва съдебното заседание пред първата инстанция в едно-две заседания, т.е. не се точи с години. Има право разбира се да обжалва тази присъда и триинстанционният контрол се запазва“, обясни Ивета Анадолска.
На въпрос какво би се случило със Северин Красимиров, заподозреният за бруталното убийство на журналистката Виктория Маринова, при тази процедура, Анадолска отговори: „При тази процедура признава фактите и при определяне на наказанието, ако той бъде признат за виновен,
доживотният затвор без право на замяна като вид наказание изобщо отпада, той не се обсъжда.
Може да се наложи доживотен затвор, който автоматично се заменя с лишаване от свобода.
Болшинството адвокати, когато имат такива случаи, съветват своите подзащитни, което е естествено и нормално, да признаят фактите, особено ако вече всичкое събрано качествено и наистина се върви към осъдителна присъда. Тогава това лице получава едно наказание, което задължително не е доживотен затвор, а е лишаване от свобода“.
Бившият съдия обясни, че тази практика е напълно законна и добави: „Принципно, когато се спазва закона, би трябвало да е справедливо. Аз смятам, че
тази процедура трябва да бъде прецизирана.
Има наистина богата съдебна практика, която трябва да бъде съобразена и в тези случаи, когато едно лице е обвинено в извършване на такова тежко престъпление, да не може да получи възможност за съкратено съдебно следствие“. Тя уточни, че това може да стане със законодателна промяна.
Проф. Петя Шопова е съгласна и обясни: „В криминологията въпросът за индивидуалното престъпно поведение се разглежда неразривно във връзка с жертвата. Т.е. тогава, когато ние разсъждаваме от обществена гледна точка, от гледна точка на законодателството, трябва да мислим не само за правата на извършителя, но и за това какви са преживяванията на жертвата при убийство, съответно и на близките на жертвата.
У гражданите се създава впечатлението, че наказателното законодателство се грижи повече за тези, които са извършилите, а не за жертвите,
затова трябва да бъдем много прецизни.
Моето лично мнение е, че глава 27 от НПК, която предвижда съкратеното съдебно следствие, трябва да бъде допълнена. По най-тежкия текст за умишлено убийство – чл. 116, когато се прави тази редукция във връзка със съкратеното съдебно следствие, съдът се движи от 15 до 30 години, ако няма утежняващи вината обстоятелства, при които наказанието да е над средния размер от 15 до 30 години или под средния, значи наказанието ще бъде някъде около 20-22 години лишаване от свобода.
Тогава аз като гражданин и като учен задавам въпроса
не обезсмисляме ли доживотния затвор?
Той е записан в два ужасно тежки варианта – доживотен затвор без замяна, анализите сочат, че в Европа няма такъв освен в България, и другия доживотен затвор, който съществува във всички европейски страни. И изведнъж чрез процедурата на глава 27 ние игнорираме НПК и даваме възможност това наказание да не се налага“.
