Уникално по рода си начинание, като проучва на място, документира и съхранява в дигитални формати информацията за материалното и нематериалното културно наследство на рибарските общности от българската и румънската страна на поречието на река Дунав, провежда Българско-румънската търговско-промишлена палата. Това съобщи изпълнителният й директор Елеонора Иванова.
Теренното аудиовизуално проучване се е състояло в края на миналата година в пет двойки населени места от България и Румъния с традиционни рибарски селища, лодкостоянки, рибни борси и фестивали. Това са Силистра (Татарица) – Кълъраш, Ветрен (Сребърна) – Моштиштея Галаци, Тутракан – Олтеница, Русе (Бръшлен) – Гюргево, както и Видин (Кутово, Антимово) – Калафат.
Сред проучвателите има етнолози и експерти по природа от Русенския исторически музей. Те са интервюирали български и румънски рибари, събрали са любопитни истории – за уловени малки и големи риби. Предстои да бъдат изработени 10 кратки филма, които ще са достъпни в интернет платформа.
„Рибарите от България и Румъния не могат да живеят без реката. Занаятът им е изключително труден и става все по-труден. Според мен този занаят си отива. Няма вече огромен стремеж у хората да си вадят хляба с риболов“, казва Димитър Липовански, представител на „Обединение Памет за дунавските рибари“, на което е възложено теренното проучване.
По думите му проблем за рибарите създават и постоянните промени в нормативната уредба, както и правилата, които не облекчават, а затрудняват въдичарите.
По проекта ще бъдат създадени и нови туристически маршрути, които да водят до рибарските селища от двете страни на реката.
