Това се казва в статия, публикувана в списание Nature Chemistry. Според авторите, това би позволило да се появят „вечни смазочни масла“ и свръхустойчиви компоненти за машини и други прибори.
Стив Крейг от университета Дюк в Дарем /САЩ/ експериментирали с полимери от класа на дибромциклопропаните. При съчетаването с друг полимер – полибутадиен, при нагряване или механично въздействие, мономерните пръстени в DBC започвали да се разрушават и образуват свободни радикали. Тези „опашки“, благодарение на присъствието на брома, лесно се присъединявали към един от двата атома въглерод в полибутадиена.
„Успяхме да докажем, че силите, които разрушават материала, могат да бъдат пренасочени към възстановяване на материалите“, казва Стив Крейг.
