Балансьор на пазара, ниски цени, регулаторна функция? Или стъпка от позьорската акция „Да смачкаме големите, които поддържахме години наред“? Може би просто вдигаме ръце от държавната отговорност под прикритието на търговските нужди.
Стъпките
Дългогодишното обсъждане на цените на автомобилното гориво достигна нов пик през миналата седмица, когато властта обяви намеренията си за създаване на „Държавна петролна компания“, която да управлява резерва и за изграждането на държавни бензиностанции. Финансовият министър Владислав Горанов гордо заяви, че това ще балансира пазара и българинът ще може да се радва на ниски цени. Подробностите ги знаем.
Решено: Държавата влиза в бизнеса с горива, отваря първите бензиностанции преди изборите
Основанието бяха 50 стотинки разлика в цените, които предлагат големите и малките на пазара в България. Това на фона на срива в световните цени на петрола. Да, обаче тази разлика сме я имали винаги – със и без срив. Но монопол нямаше.
Така каза Комисията за защита на конкуренцията както през 2016-та, така и през 2018-та година. Интересното. През октомври 2016-та КЗК излезе със становище, че в България има картел при горивата. Обвинените бяха „Лукойл България“, „Еко България“, „Шел България“, „ОМВ България“, „Нис Петрол“ и „Петрол“. Според Комисията те имали забранено споразумение и/или съгласувана практика за обмен на ценова информация. Освен това провеждали обща ценова политика и обменят данни за реализирани обеми продажби и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество. Самото производство започна на 25 февруари същата година. Година по късно два дни след изборите през 2017-та КЗК отсече: картел няма.
А проверката през 2018-та дори не стигна и до подозрения.
И както няма монопол вчера КЗК запечата офиса на Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Новият лов на картели тръгна от сигнал от Върховната административна прокуратура (ВАП), според който има несъответствие между значителния спад в цената на суровия петрол в световен мащаб (с 47,4% според Агенция „Митници”) през март и намаляването на цените на дребно на горивата у нас (с около 11%).
КЗК запечата офиса на Българската петролна и газова асоциация
Офисът бе запечатан, но не заради открито нарушение, а заради невъзможност за извършване на проверка, тъй като помещението било заключено и контакт с представители на асоциацията не бил осъществен.
Информация за другите компании няма. Кой е проверен, какви са резултатите от проверките – не се знае.
От Василев до Пеевски, през Божков, че до Златев
Но връзките около новото предложение за поредното одържавяване на частен сектор не спират дотук. Извънредното положение явно се оказа много подходящ начин за полагането на постелята към това.
Гласувайки не какво да е, а Закона за здравето, депутатите измениха два икономически закона – Закона за акцизите и Закона за корпоративното подоходно облагане. Така по законодателен път налагат на „Лукойл“ в едномесечен срок да раздели склада си на 7 отделни данъчни склада и да ги лицензира. Обяснението беше, че трябва да се напълни хазната. Гигантът обаче обясни, че данъчно това няма да доведе до никакви промени. Просто ще се изхарчат едни 200 млн. за инвестиции и административни такси. Така от „Лукойл“ казаха, че най-вероятно ще се наложи да затворят.
БПГА пък засегна и въвеждането на задължителното видеонаблюдение. Обясни, че за реализиране на проектите по новите изисквания някои от складовете ще се наложи да затворят. В следствие на това бензиностанциите ще трябва да бъдат зареждани от по-далечни места. Това означава увеличаване на ТОЛ таксите и транспортните разходи.
Съответно единственият начин да се покрие разход е с приход. А приходът идва от потребителя, т.е. по-високи цени, което съвсем озадачава целта на правителството именно за обратното.
И какво сега?
След като умело оформихме високите цени, срещу които се борим, Държавата идва на спасение на българския данъкоплатец.
Планът на държавата, както обясни икономическият министър Емил Караниколов, под чиято егида ще бъдат новите бензиностанции, е те да бъдат 100 и да се изградят до една година. Изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев обясни в ефира на bTV, че този план ще взриви пазара на недвижими имоти.
Той обясни, че за една бензиностанция в населено място е нужен имот между 1 и 2 декара, а за такава по главните пътища и магистрали – до 6 декара парцел, и то при много висока цена на земята. А инвестицията само в оборудването е до 1 млн. лева. Той допълни, че изграждането на данъчни складове и бензиностанции е скъпо начинание.
Простата сметка сочи, че 100 бензиностанции ще струват поне 100 млн. лева. И докато един частник прави тази инвестиция със собствени средства и евентуалната загуба е за него, в случая инвестицията е на българина. От неговия данък. От празната хазна. Във време на криза.
В крайна сметка излиза така, че ще си платим ниските цени на горивата с изграждането на бензиностанции.
Защо не ни стига контролът над резерва, а трябва и бензиностанции да правим?
Нещо, което петролните играчи не крият, е , че печалбите се правят не на пазара на едро, а на пазара на дребно. Още през 2014 г. именно КЗК установи, че по-голям дял от надценката в крайната цена се пада на търговците на дребно.
И още. Самият Горанов обясни, че заради извънредното положение има спад в цената на суровия петрол, спад в потреблението и спад в освободеното от данъчните складове количество. Така загубата на ДДС от продажбата на горива на вътрешния пазар се оценява на 350 млн. лева. Постъпленията от акциз на складовете пък за май-юни се очаква да паднат с 40%.
Най-добрият начин да вържем веригата? Управление на склада и продаване по бензиностанциите. „Лукойл“ го измислиха преди много, много години. Но да регулираме тях е по-трудно от да регулираме себе си. Защото Държавата се регулира от Държавата.
И така, Българинът отново ще плати. С мълчанието си.
