В един обикновен дом от Съветската ера, от кухненската кърпа наднича безвкусно нарисуваното лице на куче с огромни очи. Чаши за кафе и надпис „еспресо“ покриват кухненската стена в друга къща. Рисунка на гола до кръста жена, яхнала кон, може да бъде видяна в друга кухня…
Така, в обемен материал с 19 илюстрации, Лорен Ръсел разказва за подготвяната от Евгения изложба „Кичът като част от съветската ера“. Тя е своеобразно продължение на проекта й „Кухненски истории от Балканите“, който беше представен с изключителен успех преди 2 години в София.
В стремежа си да улови изразителния стил на домовете от периода преди разпадането на СССР през 1991 година, Евгения Максимова изследва „времето и паметта“. „Всъщност наблюдавам силно чувство на носталгия към СССР, особено сред по-възрастните хора,“ споделя тя и допълва, че самата също изпитва носталгия към своето детство. Домовете в България според нея тогава не са били толкова показни и богати, колкото в Съюза: „При нас нещата бяха по-прости и по-функционални… по-скучни“
Авторката нарича своята работа смесица между документалистика и фикция.
Проектът “За времето и паметта” ще бъде представен в галерия Anzenberger във Виена от 12 септември.
Евгения Максимова е родена и израснала в Русе. Завършила е факултета по журналистика и обществени комуникации във Виенския университет. Носител е на много международни награди за фотография. В момента живее и работи във Виена.
Така е, едни са силни да плюят другите и си остават такива, а други са силни и се доказват световно.
Случайни новини – няма :). Браво, баща ѝ се гордее с това, пишейки горните редове ^^ : ).