Повече от век българският народ отбелязва 2 юни като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Денят, в който признателно скланяме глава пред подвига и саможертвата на Христо Ботев и героите, възвестили на света, че има един народ, изстрадал и готов за свобода. Ден, в който коленичим в знак на признателност към тези, жертвали себе си, за да оцелее българската нация, за да я има българската държава.
Трудно е да се добави нещо ново към образа на Ботев, към подвига на загиналите за свободата и независимостта на България. Но имаме потребност да се обръщаме към историческата памет, защото тя е мерило за това, което правим днес. Повече от всякога са ни необходими личности и идеи, устояли на времето, преминали отвъд границите на страната, отправящи предизвикателство за национален дух и непреклонност в доказателства за идентичност и държавност.
В днешното забързано, агресивно, заредено с недоволство и гняв ежедневие, неизбежно се обръщаме към величието на гения Ботев, за да се убедим, че неговата мечта за свободната, модерна и успяваща България не е утопия.
„Молитвата” на Ботев се превърна в истина. Наш дълг е да осъществим молитвата за бъдещето на България, за нейното европейско бъдеще. Втори юни ни задължава не само да спрем и склоним глава в едноминутно мълчание, а отново да пренесем през времето, да отправим в бъдещето онзи родолюбив възглас на Ботевите четници, стъпили на българската земя с думите: „Да живее България!”.
