На 1 май се отбелязва Международният ден на труда, който в България е обявен за официален празник.
Това е може би най-противоречивия празник в календара. Посветен е на годишнина от стачката през 1886 г., когато 340 000 работници в Чикаго излизат на протест с искане за 8-часов работен ден. През 1889 г. на учредителния конгрес на Втория интернационал е приета резолюция за честването му. За първи път се отбелязва през 1890 г.
В България първият опит за празнуване е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин. За първи път е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. 
01Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни, държавни и местни ръководители.
В днешно време празникът се отбелязва единствено от лявоориентираните политически партии и синдикатите. Датата буквално е превърната в „ден за обща употреба“, само и само, за да бъде… – почивен ден.
