На 1 юли 1997 г. влизат в сила на разпоредбите от Закона за Българска народна банка (БНБ), с който в България се въвежда валутен борд. Българският лев е фиксиран към германската марка при курс 1000 лева за 1 германска марка.
Това става, след като страната преминава през тежка финансова и валутна криза, която води до хиперинфлация и предизвиква масови протести. Акумулираната инфлация за 1997 г. е 310%, а за първите четири месеца на 1997 г. тя достига до 438%. Доверието в българския лев се срива, а пред банките и бюрата за обмяна на валута се извиват опашки. В крайна сметка се стига до икономически колапс, а зимата в края на 1996 г. остава в историята като „Виденовата зима“.
Валутният борд е въведен от правителството на Обединените демократични сили, след тежката икономическа криза през 1996 – 1997. Управител на БНБ по това време е Светослав Гаврийски, министър на финансите Муравей Радев, председател на Парламентарната комисията по бюджет, финанси и финансов контрол е Йордан Цонев.
От същата дата влиза в сила и задължението на БНБ да обменя при поискване левове срещу германски марки при отклонение не повече от 0,5 процента от официалния курс.
Разпоредбите за валутния борд в Закона за Българската народна банка (БНБ) са приети от парламента на 4 юни 1997 г. Законът за БНБ е приет от 38-ото Народно събрание на 5 юни 1997 г. и влиза в сила в деня на обнародването му на 10 юни 1997 г. без разпоредбите за валутния борд.
На 8 май 1997 г. 38-ото Народно събрание приема Декларация за национално съгласие, в която една от точките предвижда подкрепа на споразуменията с международните финансови институции и въвеждането в страната на валутен борд като необходими за осигуряване на външна подкрепа за излизане на България от тежката финансова и икономическа криза през 1996 -1997 г.