На днешния ден по българския фолклорен календар се отбелязва Видовден.
Няма сведения да съществува светец с подобно име, затова този ден не е включен в църковния календар. Смята се, че честваме Вида – сестра на двамата светци, наричани градушкари, Вартоломей и Елисей.
В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!”. Всеки е чувал фразата: „Ще дойде Видовден“, в която се крие смисълът на това, че всеки получава своето наказание за всичко лошо, което е извършил.
Според преданията, Видовден е посветен на здравето на очите и виждането. Вярва се още, че на Видовден всичко сторено излиза наяве и всеки ще си плати за извършените злини. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени грехове.
Според старо народно поверие “Елисей и Вида са брат и сестра”, които “пускат градушката”. Техен помощник бил св. Марко Градобия, който носел ледените зърна на градушката в кошницата си. В това хората виждат и връзката с Вида и Видовден – братята са повелители на градушките, а сестрата гледа отстрани и вижда кой какво прави. Бабите казвали: “Видо-види, Герман гърми, Въртоломей гърми и върти, а Лисе – лиска, та вали!”
Рано сутринта на Видовден жените тръгват по полето да събират билки и най-вече “видова трева”, която според народната вяра лекувала слепота. С росата от билките измиват за здраве очите си. Момите се мият с “видовденска” вода, за да са хубави и буйни косите им и да се “видят” хубави на момците през този ден.
На този ден празнуват всички, които носят имена, производни на Видо и Вида. Сред тях са Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава и др.
