Гробището в пустинята Такламакан е открито още през 1934 година, но разкопките започват чак през 2003 година.
Сухите и солени условия на мястото запазват сиренето много по-добре от други открити образци.
Хората от бронзовата ера, които са правели сиренето, са погребвали мъртвите под дървени конструкции обвити с волски кожи, подобни на лодки. Така телата, а и сиренето с тях, са останали като във вакуум, споделя Андрей Шевченко от екипа.
Анализите показват, че сиренето е направено със закваска от бактерии и дрожди, а не със сирище от стомаха на младо животно. Така продуктът е бил с ниско съдържание на лактоза, подходящо за азиатците.
Всичко,което не може да се докаже е верно! Така ли излиза,бе ….учени,недоучени?