Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На днешния ден всички българи си закачат мартенички за здраве и късмет.
В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Според поверието бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената -здраве и сила. Това е обяснимо, защото мартеницата се носи в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване.
Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с нея е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия. Според обичая мартеницата се носи на видно място и се сваля в часа, в който видите щъркел. Тези, които нямат късмета да видят щъркел, носят мартеничките си до Благовец – 25 март – тогава ги слагат под камък или ги връзват на цъфнало дърво или храст.
Честита Баба Марта!
