На тази дата в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция, Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България. Според договора България трябва да предаде на Сръбско-хърватско-словенската държава Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Установената сума на репарациите е 445 милиона долара, или 2,25 милиарда златни франка – огромна за възможностите на българската икономика и държавен бюджет. Тя представлява 22% от цялото национално богатство. Освен паричните репарации, България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък и в допълнение, трябва да достави на Сръбско-хърватско-словенската държава 250 хиляди тона въглища като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини. В резюме към проектодоговора се казва, че икономическият достъп на България до Егейско море е гарантиран на България и ще се реши по-късно.
