Схемата 60/40 за подпомагане на бизнеса е всъщност 23/77. Това заявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Така голяма част от представителите на засегнатите браншове заявяват разколебанието си за кандидатстване по нея.
Както вече стана ясно схемата 60/40 позволява на работодателите да запазят служители, които иначе биха освободили, като държавата покрие 60 % от тяхната заплата. На практика по този начин държавата не просто подпомага бизнеса, но и осигурява приходи в бюджета и във фондовете за социално и здравно осигуряване, където ще продължат да влизат данъци и осигурителни вноски.
От Министерство на финансите представиха сметки, които показват как би действала схемата при брутна заплата от 1008 лв. Общият разход на работодателя в този случай е 1203,75 лв. Осигурителните и данъчни плащания (10%) за сметка на работника са 225,81 лв., а за сметка на предприятието – 195,75 лв. Така държавата получава общо 421,56 лв. обратно.
Според изчисленията давайки 60 % от сумата, държавата финансира 604,80 лв. от заплатата на служителя. Но получавайки осигурителните и данъчни вноски на стойност 421, 56 лв. нейният принос се приравнява на 183,23 лв., което е 23%, а не 60%.
Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, като на практика това са същите помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя трябва да плати на работниците, ако бъдат съкратени. Само че, ще дължи тези помощи за безработица до 12 месеца, а не 3 месеца, какъвто е срока на компенсация при извънредното положение и няма да получи обратно близо 2/3 от сумата под формата на данък и осигуровки.
Основен проблем е, че схемата предлага еднакво компенсиране на предприятия със загуби от 20% и от 80-100 %. По този начин от финансирането ще могат да се възползват само фирми, които имат достатъчен резерв за да доплатят. А малките и средните предприятия нямат такъв.
„От Асоциацията сме категорични, че малкият и средният бизнес, в който са заети ¾ от работещите българи, няма достатъчно резерви, за да приложи подобна мярка. 344 000 фирми имат спестявания до 1000 лв., а това са именно малките компании с до няколко служители.“, посочва АИКБ.
Така вложения за финансиране на мярката обществен ресурс няма да постигне целта си, а именно: запазване на работните места.
Последният вариант на постановлението е най-добрият възможен в рамките на действащия Закон за мерките по време на извънредното положение. Той обаче ще има малък ефект за икономиката. Ето защо е разумно ПМС-то все пак да стартира схемата за подпомагане на заплатите, а законът да се поправи максимално бързо, в рамките на месец, за да може мярката да се подобри и да обхване повече фирми, предлагат от АИКБ.
