България поема председателството на Съвета на Европейския съюз

0
28
Българите са сред най-големите оптимисти за бъдещето

От днес, 1 януари 2018 г. до 30 юни България поема председателството на Съвета на Европейския съюз. Страната ще се превърне в лице на една от основните институции на Съюза и в двигател на важни политически дискусии.

Официалната церемония по поемане на преседателството ще бъде на 11 януари в Народния театър „Иван Вазов“. За негово мото България избра националния си девиз “Съединението прави силата”.

През 6-те месеца на европредседателството в София и в страната ще се състоят близо 300 събития. България ще бъде домакин на една среща на върха с участието на държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на ЕС и страните от Западните Балкани. Ще се състоят 12 неформални заседания на Съвета на ЕС и над 20 срещи на високо ниво, както и пет срещи от парламентарното измерение. На експертно ниво е предвидено да се проведат над 170 срещи и заседания, а под егидата на Председателството е планирано да се проведат още около 85 събития.

Влизайки в лидерска позиция, България получава възможност да постави на преден план за преговори теми и инициативи от национален интерес. От друга страна обаче, тя трябва да действа като честен и безпристрастен посредник. Като приоритети на председателството страната определи бъдещето на Съюза, сигурност и стабилност, цифрова икономика и наблегна особено на развитието и свързаността на Западните Балкани.

Според българските евродепутати, в рамките на българското председателство ще се състоят едни от най-тежките преговори за бъдещето на ЕС. За следващия програмен период се предвиждат  съществените промени в селскостопанската и общата кохезионна политика, свързани с намаляване на общия им размер и процентен дял. В периода на българското председателство ще бъдат и най-тежките преговори, свързани с Брекзит и със следващата финансова рамка на ЕС, която ще бъде предложена през май 2018 година, а десет дни по-късно ще станат ясни параметрите на кохезионната политика. Той подчерта, че политиката на сближаване трябва да включва общи пари за земеделие, за транспорт и за градско развитие.