Данъчната тежест за работещите българи расте. Те ще се трудят до средата на май само за държавата.
Това показват изчисленията на Института за пазарна икономика. Ако в сметките се включи цялото население, включително деца и пенсионери – свободата от данъци тази година ще настъпи на 13 май. Това означава, че през текущата година ще са необходими малко над 132 дни, за да се попълни хазната и да се подсигурят публичните харчове. През 2017 г. за да изработим данъчното бреме ни бяха необходими 5 дни по-малко.
През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да идват все по-късно, което означава, че реално данъчната тежест в страната нараства, коментират от ИПИ.
През 2018 г. се повишават осигурителната тежест (по-високи осигурителната вноска за пенсия и минимални осигурителни прагове) и акцизът върху цигарите. Тези мерки са на стойност около 450 млн. лв., тоест това е цената на по-високите данъци през 2018 г., която ще покрият данъкоплатците, пишат от ИПИ и отбелязват със съжаление, че през последните 10 години (след въвеждането на плоския данък през 2008 г.) у нас няма примери за намаление на данъчната тежест.
Най-много дни ще работим, за да платим ДДС – 34. За акцизите ще са нужни близо 18 дни, а за осигуровките – 23 дни за социалното осигуряване и 9 за здравното. Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни – за малко над 8 дни. Още почти 8 дни труд ще са необходими, за да платим държавните и общинските такси.
Има няколко интересни момента в тези 132 дни. Първият от тях е, че живеещите в България ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят“ за малко над 8 дни работа към държавата. Става въпрос за заложените в бюджета близо 2,4 млрд. лв. помощи от ЕС. И така местните данъкоплатци ще работим до 4 май за държавата, а до 13 май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това ИПИ определят 13 май за официална дата на данъчна свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета.
Освен 132-та дни следва да имаме предвид и планираните 4 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 1,1 млрд. лева по консолидираната фискална програма.
Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните две години обаче (2016 и 2017 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на излишък. Ако същият сценарий се приложи и за 2018 г., може и да няма дни за отработване.
