В българския народен календар денят след Ивановден се нарича Бабинден. Това е един от големите народни празници, посветен на жените, които помагат при раждане.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Традицията е бабата да мине по къщите и да окъпе бебета, на които е бабувала. На по-големите деца само умива лицата и ги маже с мед и масло. Трапезата също трябвало да е пълна – пита, баница и кокошка, а обичаят изисквал децата да лижат на голо коляно бял пепелец от лозова пръчка, за да не боледуват от бабици.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на “бабите” – жените, които помагат при раждане и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са “бабували” на родилките.
Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с “мартеничка” – червен и бял конец.
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила /”хванала”/, червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.
Официално Бабинден се отбелязва на 21 януари като Ден на родилната помощ.
