На този ден православната църква извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка.
Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. Това е празникът и на всички народни знахари, вещици и магьосници.
В първите три столетия християните не притежавали Кръста на Христос. Търсенето му започва по заповед на император Константин Велики. Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена – майката на императора, също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във великолепния храм, издигнат от Константин Велики над предполагаемата Голгота. Базиликата е осветена на 13 септември 320 г. Следващият ден е отреден за почит към Кръста на Христос.
Почти сто години по-късно Йерусалим е завладян от персите. Техният цар разрушава храма на Константин, плячкосва всичката църковна утвар, както и кръста на Христос. Още същия век обаче Йерусалим е освободен от византийския император Ираклий (арменец по произход). Той връща Христовия кръст, като сам го занесъл до Голгота, придружен от жителите на града, които носели палмови клонки.
Именници на този ден са Кръстьо, Кръстина, Кънчо, Ставри.
