Понеделникът след Томина неделя е посветен на Света София. Счита се, че тя е олицетворение на въплътената Божия Премъдрост. Известен е още като „Софинден, Великден на умрелите“.
За разлика от човешката мъдрост, Божията Премъдрост няма начало и край, тя е всеобхватна и “всичко изпълва”. Тя е “пътят, и истината, и животът”, защото нейното въплъщение е Господ Иисус Христос. За това говорят боговдъхновените слова на св. Иоан Богослов: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“
Денят е определен и за празник на Област София.
Във фолклорния календар празникът се отбелязва като Софинден. Известен е и с имената Сувинден, Сувия. Според народните представи този ден е „хаталия”, т.е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”. Също така на този ден не се ядат яйца за предпазване от цирей. Против пъпки и рани на Софинден всички си измиват лицето и ръцете с вода, в която предварително е сложено начервено яйце от Великден.
Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.
На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” – т.е., да не окуцяват. Рано сутринта, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: „Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!”
