На 14 февруари католическата църква почита Свети Валентин, но денят е по-популярен като Ден на влюбените.
На този ден се подаряват бели или червени рози, като първите са символ на искрената любов, а вторите на страстната обич. Подаряват се и сладкиши, които са символ на ласките.
Възприема се, че на тази дата влюбените разкриват чувствата си един на друг и взаимно си правят признание в любов. Официално наложилото се становище гласи, че корените на празника идват от римокатолически празник в чест на Св. Валентин, който се свързва с романтичната любов от времето на Средновековието. Затова и празникът е значително по-разпространен в католическия свят, въпреки че отскоро Денят на влюбените започва да се празнува и от повечето млади хора и у нас. Истината е, че на този ден още през 14 век започват масово да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Става въпрос за същите, които днес възприемаме като задължителни символи на любовта – сърце и образа на крилатия Купидон.
През 20 век ръчно написаните послания биват заменени от готовите картички… и Асоциацията за поздравителни картички е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Около 85% от всички валентинки се купуват от жени.
През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света се установява практика на раздаване на подаръци, като задължително това се прави от мъжа. Най-популярните подаръци са рози и шоколад. През 80-те диамантената индустрия започва да насърчава Св. Валентин в неговото ориентиране към подаряване на бижута без примеси.
Денят на св. Валентин се е празнувал още през езически времена, когато според римския обичай Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на пищна церемония мъжете изваждали от кутия имената на девойката, грабнала сърцето им. Цялото това “наричане” се практикувало почти до XX в. и то ден преди древния Празник на семейството.
За самия св. Валентин обаче се знае малко, а информацията е откъслечна. Най-разпространената история, свързана с него, разказва за млад лечител със същото име, живял през I в. пр. Хр. Младежът имал чудодейни способности на изцерител и именно заради тях и заради вярата си бил хвърлен в тъмница. В затвора младият Валентин излекувал сляпата дъщеря на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и подпис: “Твой Валентин”. Тогава е възникнала и традицията да се подаряват картички.
