Днес православните християни по цял свят отбелязват Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалече от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Положен вече в гроба, духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в неделята, наречена с краткото име – Великден. Душата на Господа съкрушила ада, а тялото победило смъртта, защото душата и тялото не се разделят от Божеството.
Според обичаите на Велика събота се месят и пекат обредните великденски хлябове, наричани от народа козунаци. На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.
Тези, които не са успели да боядисат яйца на Велики четвъртък могат да го сторят днес.
