Вторият ден от Страстната седмица, Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления. Иисус ни дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
В нощта срещу Велики вторник Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
Христос разказал притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа, направил пророчества за съдбата на град Йерусалим. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: „да бъде милостта Му вечна, алилуя!“
На този ден светата Църква ни посочва и притчата за талантите. Тя ни призовава да обработваме нивата на своята душа и така да увеличаваме дарованията си, т. е. талантите, които ни е дал Бог.
На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на „мълчана“ вода. По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.
