В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!“.
Според преданията, Видовден е посветен на здравето на очите и виждането. Вярва се още, че на Видовден всичко сторено излиза наяве и всеки ще си плати за извършените злини. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени грехове.
Според старо народно поверие “Елисей и Вида са брат и сестра”, които “пускат градушката”. Техен помощник бил св. Марко Градобия, който носел ледените зърна на градушката в кошницата си. Бабите казвали: “Видо-види, Герман гърми, Въртоломей гърми и върти, а Лисе – лиска, та вали!”
Рано сутринта на Видовден жените тръгват по полето да събират билки и най-вече “видова трева”, която според народната вяра лекувала слепота. С росата от билките измиват за здраве очите си. Момите се мият с „видовденска“ вода, за да са хубави и буйни косите им и да се „видят“ хубави на момците през този ден.
У нас Видовден се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко.
