Според преданията, Видовден е посветен на здравето на очите и виждането. Вярва се още, че на Видовден всичко сторено излиза наяве и всеки ще си плати за извършените злини. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени грехове.
Според старо народно поверие “Елисей и Вида са брат и сестра”, които “пускат градушката”. Техен помощник бил св. Марко Градобия, който носел ледените зърна на градушката в кошницата си. Бабите казвали: “Видо-види, Герман гърми, Въртоломей гърми и върти, а Лисе – лиска, та вали!” Рано сутринта на Видовден жените тръгват по полето да събират билки и най-вече “видова трева”, която според народната вяра лекувала слепота. С росата от билките измиват за здраве очите си. Момите се мият с „видовденска“ вода, за да са хубави и буйни косите им и да се „видят“ хубави на момците през този ден.
