„Екологичен барок“ е артистичен проект, който може да се види на фасадата на Екомузей с аквариум. Негов автор е Даниела Костова, творец, живеещ в САЩ, който от години е почитател на Екомузея и следи отблизо неговата активност. Събитието е част от програмата на Фестивал за съвременно изкуство на Художествена галерия – Русе.
“Екологичен барок” е фасадна интервенция, която активира зазиданите прозорци на Русенския екомузей с образи, комуникиращи климатично напрежение. Тези архитектурни отвори стават драматична сцена – там, където погледът е спрян, се появяват големи детски фигури с гнездящи щъркели върху главите им. Косите им се превръщат в барокови прически, натрупващи отпадъци и тежест (на времето).
Децата не са просто декоративен елемент, а свидетели и носители на моралната и генерационна тежест на климатичната промяна. Те са будни, уязвими и категорични, понякога мълчаливи, понякога гневни. В тези „слепи прозорци“ бъдещето се материализира, поставяйки под въпрос самата архитектура на настоящето. Вместо да спира погледа, изображението го ангажира и активира мисълта.
Косите на детските фигури са едновременно скулптурни форми и терен за натрупване – там гнездят щъркелите, които заедно с традиционните клонки, носят пластмасови сламки и отпадъци, символ на човешката дейност. Гнездото се превръща в архив на антропоцена – барокова излишност, но от пластмаса и консуматорски отпечатъци, а не от злато и дантели.
Щъркелът, дълбоко вкоренен в българската културна памет като символ на завръщане и плодородие, тук се превръща в символ за разклатен екологичен баланс. Миграционните модели се променят, местообитанията се сриват, тревожността за това, което ще се случи утре е навсякъде. Ако щъркелът не се върне, губим не само природния ред, но и културния ритъм.
Децата стават временни домакини на изчезващи видове, поставени в рамките на архитектурните отвори, които някога са били прозорци към света. Те активират не само фасадата на достолепната сграда, но и вътрешното, невидимо отвън съдържание на Екомузея, като го свързва с проблемите на деня.
„Екологичен барок“ е разказ за свят, в който визуалната показност и натрупване на излишества (прически и отпадъци), контрастират с ограничената перспектива и крехкото равновесие на природата. В тази интервенция децата и щъркелите се срещат в общата си тревога – едните като бъдеще, другите като природен компас, в метафора за свят, който се бори да не загуби посоката си.
