На същата дата източноправославната църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Българите наричат Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. В народните представи от този ден слънцето започва да умира бавно, а годината да клони към зимата. Вярва се, че който види рано сутрин окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Според поверията набраните днес билки са най-лековити. Не случайно на Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите, лечителите и нестинарите. Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина- за всички болести и за „болестта без име“.
Любопитна подробност е, че срещу празника иманярите обикалят потайни места, отбелязани само върху техните крайно секретни карти, за да видят в полунощ къде ще лумне пламък, защото според поверието точно на тези места е заровено имане.
На днешния ден трябва да почерпят всички, които носят имената Йоан, Янко, Янка, Яни, Яна и Еньо
