Това се казва в позиция по повод т.нар. данък „вредни храни“ на Съюз по хранителна промишленост, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Национален Браншови съюз хлебопроизводители и сладкари, Асоциация на месопреработвателите в България, Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Съюз на производителите на захар и захарни продукти.
От хранително-вкусовата промишленост заявяват, че предприятията в страната започват обмисляне за преструктуриране и ревизиране на цялостната си инвестиционна политика. Бизнесът счита мярката за неефективна и няма да подкрепи предложения закон, защото здравните мотиви на закона са недоказани.
„Българите са с най-нисък калориен прием и с един от най-ниските индекси на телесната маса в ЕС. Всички изследвания показват, че проблемите на хората с наднормено тегло, включително на децата, са следствие от неактивния начин на живот и няма нито едно научно изследване, което да доказва съществуване на връзка между консумацията на определени храни и общото здравословно състояние. Ние като индустрия смятаме, че усилията трябва да бъдат фокусирани именно върху подкрепа на активен начин на живот, масов спорт и повишена информираност за балансиран хранителен режим. Българското потребление на включените в обхвата на данъка храни е в пъти по-ниско от това в страни, които експериментираха с въвеждането на данъка или отхвърлиха прилагането му, с ясното съзнание, че е неработещ инструмент. Пренасянето на чужд опит е нерелевантно за страната ни“, пише в съобщението, разпространено до медиите.
В позицията се казва още, че ефект за повишаване на приходите в бюджета няма да има, напротив – ще бъде негативен. По думите им сигурните последствия от законопроекта са драстично увеличаване на данъци и цени, без публична дискусия и съгласието на хората, че тази мярка е желана.
„Това ще доведе до заливане на пазара с нерегламентиран внос с ниско качество и без ясен произход и увеличаване дела на „сивата икономика“. Огромни загуби ще има за българското производство – ще фалират малки и средни предприятия, ще бъдат съкратени минимум 4000 работни места. От това сигурен негативен ефект ще бъдат: 27,4 млн. лв. по-малко приходи от ДДФЛ (данък върху дохода на физическите лица) и осигуровки, 80-90 млн. лв. по-малко ДДС и намаление на прихода от корпоративния данък“, смятат от бранша.
„В случай, че данък „обществено здраве“ се приеме, представителите на индустрията и всички бизнес-структури, които стоят зад нея, ще потърсят правата си пред европейските институции. Ще отстояваме позицията си непоколебимо, за да не допуснем с данъка да бъде унищожен малкия и среден бизнес, който е гръбнака на всяка една работеща икономика“, се казва още в позицията.
След като има „вредни“ съставки в храните, по добре да ги забранят за ползване. От така провежданата кампания не личи загриженост за здравето на незнаещия с какви „вредни“ съставки се храни обикновения човек, а по скоро се доказва загриженост за пълнене на бюджета. Това е цинично!
Имам въпрос към т.н. вносители на това безумно предложение – по какъв начин ние – консуматорите на всякакъв вид хранителни продукти ще бъдем информирани, че те съдържат вредни съставки, защото тук не става въпрос за тютюневи, алкохолни или подобни изделия. Може би ще трябва към всяка баничка или каквото и да е друго хранително производно да има подробна кулинарна рецепта от какво е направено.