Сякаш напоследък не ни стигат абсурдните ходове в стил „две напред едно назад“ на Ананиев, Влади Горанов и Генерала. Нещо все ни липсваше. Затова трябваше днес и Деница Сачева (минисър на труда и социалната политика) да се нареди в отбора на танцуващите по нервите на родния ни бизнес (пардон – „работодатели“. Бизнес е все още лоша дума).
Четем нейна ЗАПОВЕД № РД 01-219, която казва, че считано от вчера, от работодателите се иска „Въвеждане на пропускателен режим, който да гарантира контрол и недопускане на територията на предприятието на работници и служители, както и на външни лица, с прояви на остри заразни заболявания.“. Един вид – работодателя трябва да „изобрети“ нужното, за да гарантира, че на територията на предприятието няма да влязат хора с прояви на остри заразни заболявания. Точно казано. Какво ще прави работодателят – негова си работа. Ще слага лекари и охрана на входа? Бариери? Скенери? Термокамери? Не пише. Да се оправят. Заповед има. Министърката си е измила ръчичките прекрасно – написала е ЗАПОВЕД!
Как ще преценяваме кой е с „прояви на остри заразни заболявания“ – не се знае. Работодателите да се запишат на курс! Всъщност, да изкарат второ висше – медицинско. Ама да е за вчера. Че днес заповедта вече е в сила! И „Контролът по изпълнението на заповедта възлагам на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.“ – пише още Министърката! Скъпи работодатели, това означава, че още днес могат да дойдат и да ви напишат предписание или направо глоба – защо нямате медицинско образование и защо не сте „въвели пропускателен режим, който да гарантира“.
А същите тези, ще излязат довечера по телевизията да обяснят колко добре са си свършили работата!
Генералът ще каже „да не излиза“. Бойко ще каже „Заеделили сме милиарди“! Горанов ще каже, че сме недобросъвестни и да не разчитаме на пари. Ананиев и Сачева ще кажат, че работодателите са длъжни да свършат всичко, те само ще проверят после. И както се казваше в онзи израз „Действайте, пари нема!“ И бизнесът ще трябва да се оправя… Е, бизнесът ще се оправи. Та ние вече толкова свикнахме да правим „от нищо нещо“, че най-накрая ще вземем да построим една космическа ракета, ще ги натоварим тези министри на нея и ще ги изстреляме на Марс – да си направят нова държава там. Всъщност – да си направят направо нова планета!
