Избори 2013 – губещи са всички

0
2124
Шестдневна предизборна ваканция

Това е въпрос, който си задават всички след обявяване на изборните резултати.

За съжаление, резултатите показват невъзможността за съставяне на силно, и което е не по-малко важно – стабилно правителство.

Резултатът на ГЕРБ не му позволява да състави еднопартийно правителство, към каквото винаги е заявявал, че се стреми. От своя страна другите три политически сили, намерили място в парламента, категорично декларират нежелание за преговори. Така пред доскорошните управляващи се очертава ситуацията да са в опозиция, въпреки че са първа политическа сила. При тази конфигурация ГЕРБ вероятно ще са принудени или да върнат мандата за съставяне на кабинет, или да не получат подкрепа в парламента за свой кабинет.

От БСП обявиха готовност за преговори за програмен кабинет, но не и с ГЕРБ. Лидерът Сергей Станишев обяви, че партията започва разговори за правителство с другите две парламентарно представени партии, с формации, които не прескачат 4- процентната бариера, работодатели и синдикати. Той определи евентуалното управление на БСП като парламентарно граждански форум.

Лидерът на Атака Волен Сидеров заяви, че няма да подкрепи ГЕРБ при съставяне на правителство. ДПС също отказва да подкрепи правителство на ГЕРБ. Според Лютви Местан новото правителство трябва да бъде отворено към непарламентарните сили.

Вторият възможен вариант е правителство, съставено от БСП и ДПС. Прогнозните данни показват, че на настоящия етап двете партии разполагат със 119 депутати. Гласовете от секциите в Турция обаче могат да добавят необходимите 2 гласа за получаване на макар и крехко парламентарно мнозинство. Не е изключено „Атака“ също да даде „рамо“ на червените, поне в някои аспекти от реализацията на програмата им.

Така, според прогнозните резултати ще е трудно да се формира мнозинство, без в коалицията да влязат и ДПС и „Атака“. Под купола на българския политически цирк през годините са се изпълнявали много акробатики, но тази би била нещо невиждано досега. Лидерите на двете възможно най-непримирими партии ще трябва да изпълнят много зрелищен флик-флак, за да обяснят на подкрепилите ги защо влизат в коалиция с най-големите си врагове.

Не е изключен и вариантът за съставяне на т.н. „програмен кабинет“ при третия опит, с мандата на една от двете по-малки политически сили. Той обаче трудно би могъл да разчита на стабилна парламентарна подкрепа и по тази причина по-скоро би трябвало да бъде определен като „кабинет на статуквото“, който ще се старае да реализира отделни сегменти от програмите на подкрепящите го. По-скоро той ще бъде удобно алиби, което партийните номенклатури да използват, за да обяснят пред своите електорати тази коалиция.

Твърде вероятен, може би най-реалистичен, при създалата се ситуация, е и вариантът предсрочни избори. Въпросът е само, дали ще се мине през коалиционен, програмен и т.н. кабинет, или още наесен ще трябва да крачим отново към урните.