Най-разпространената икона е тази, на която Дева Мария се появява със Сина си на ръце. Тя се показва на света чрез своя Син. Нейната мисия в света е изпълнена „в“ Сина ѝ, така че никой да не вижда в нея жената, а завинаги – майката.
Православните икони на Богородица веднага се разпознават по това, че имат три звезди: една на челото на Девата и по две на всяко от раменете ѝ. Тези три звезди символизират девствеността на Майката Господна преди, по време и след раждането.
Лицето на Света Богородица в православните икони никога не е кръгло и пухкаво, а дълго и тънко. Очите ѝ са големи и отразяващи. В нея има жест на спокойна тъга, но също така тя изглежда готова да се усмихне с усмивка на утеха. Това е тъга за нещастието на света и усмивка на надеждата в нашия благ Бог, но и тъгата, и предстоящата усмивка са сдържани, както всичко останало: всичко в нея е подчинено на духа. Това е лицето на победителка, която е изпитала цялата горчивина на скръбта и тъгата, и затова може да помогне на онези, които днес се борят с тъгата и скръбта.
Косата ѝ винаги е напълно покрита. Лицето на Богородица никога не показва никаква форма на естествена красота. Напротив, то е изобразено по такъв начин, че да премахне всякаква мисъл за физическото. То е със свръхестествена красота, нещо, което може да бъде израз единствено на святост. Наистина, съзерцавайки лика на Дева Мария върху православната икона, вярващият не може да не насочи ума си към възвишената реалност на духовното и красотата на душата.
Най-разпространената икона е тази, на която Богородица се появява със Сина си на ръце. Тя се е показала на света чрез своя Син. Нейната мисия в света е изпълнена „в“ Сина ѝ, така че никой да не вижда в нея жената, а – во веки веков – майката. Тя олицетворява най-висшето, най-чистото и най-святото майчинство, от единия до другия край на времето. Тя е Майката на нашия Господ Исус Христос, но е и нашата майка, нашата утешителка и най-бързата ни помощ.
