Личната информация е наша, само ако я съхраняваме на устройство без никакъв достъп до интернет. Така смятат експертите по киберсигурност. Но какво става, когато я споделяме в интернет, как нашите действия спомагат да ни „профилират“ и какви са последствията от това?
Влизаме в сайтове, разглеждаме страници, харесваме нещо в социалните мрежи, отбелязваме се от конкретно място, общуваме с приятели във виртуалното пространство – по този начин, съвсем естествено и почти незабележимо даваме информация за себе си, която вече не е само наша. Така се оказва, че понякога търговците знаят повече за нас, отколкото най-близките ни хора.
В момента, един от начините за събиране на информация за потребителите е чрез т.нар. „бисквитки“. Те представляват пакет информация, под формата на малък по размер файл, изпратен от уеб сървър към вашия интернет браузър, а след това връщан от браузъра всеки път, когато той получи достъп до същия този сървър. Почти всеки сайт в интернет пространството ги използва. Чисто технологично, „бисквитката“ пази и обогатява базата данни, в която записва определена информация за потребителя: кога влиза на сайта, как влиза на този сайт, през какво устройство, с какъв браузър, с каква връзка и скорост на връзката, какви продукти разглежда, сваля ли брошури, записва ли се във форуми, пазарува ли и т.н., като позволява на сайта да запамети предпочитанията за навигация. На тази база се изгражда потребителският поведенчески анализ.
Някои компании следят посещенията на потребителите на различни сайтове с маркетингова цел като поставят картинки, наречени „уеб бръмбари“. Те са прозрачни и много малки, така че не се забелязват. Записват „бисквитки“ на всеки компютър, а уебсайтове за електронна търговия могат след това да ги прочетат, да разберат от кои сайтове са ги записали и да изпратят електронно писмо-спам с реклами за продуктите, свързани с тези уебсайтове. Така определят интересите на потребителя и му „сервират“ подходящи реклами, спрямо това, какво съдържание/продукти го интересуват и кои сайтове посещава най-често. Може да има и интегрирано съдържание, например прикачени видеоклипове от различни интернет платформи и др., и те могат допълнително да поставят свои собствени „бисквитки“.
Използвайки „бисквитките“, за да стигнат до нас, може да се получи „изтичане“ на информацията, която те съдържат, а това е нежелателно, защото тази информация представлява ценност за някой, който извършва кибератаки. Междусайтовото скриптиране например е инструмент за такива атаки и кражбата на „бисквитки“ или „отравянето“ им също представлява опасност. Чрез тези начини информацията се използва за „отвличане“ на потребителската сметка или „инжектиране“ на код и по този начин се осъществяват постоянни атаки.
Някои сайтове използват „бисквитките“, за да могат да отправят целенасочени рекламни или маркетингови съобщения, въз основа на местоположението или интернет поведението.
Фейсбук например, продава разположение на рекламите, което за всеки потребител е различно. На база на определен набор от действия, които е извършвал – отгатва от какво се интересува човекът или какво му предстои, например бременност. Така излиза, че „продава“ потребителите си. По този начин рекламодателите достигат до хора с определени интереси и характеристики, а фейсбук предоставя рекламното съобщение точно на тях.
Съществуват алгоритми, които следят най-често закупуваните продукти от бременни жени например, и с голяма прецизност правят заключение, че някоя дама е в очакване. Това се прави, защото в този житейски период хората са склонни да харчат повече и от психологическа гледна точка се смята за силно формиращ потребителски навици, а за бизнеса е ценно да си „хване“ точно тогава лоялен потребител. Дори вече тези алгоритми не касаят единствено закупуването, самото разглеждане и търсене на даден продукт или свързани продукти дава информация, по която може да се отгатнат интересите или намеренията.
Подобна е и „стратегията“ на социалните мрежи. Например при посещение във фейсбук, тематичната част е подредена целево, т.е. съдържанието е специално подбрано за самия потребител, след анализ на неговото поведение в мрежата и допълнително профилиране. Това се прави, за да може информацията да се възприема бързо, улеснено и според индивидуалния интерес. Отново алгоритъмът преценява, кои от приятелите ни представляват интерес за нас и получаваме повече от техните съобщения. Всичко работи на принципа, колкото по-лесно възприемаме информацията, толкова повече се увеличава посещаемостта и престоят ни в мрежата, а така ще виждаме и повече реклами. Интернет пространството се превръща в „арена“ за рекламодатели, които търсят ефективен начин за даване на достъп до продуктите, от които потребителите евентуално се интересуват.
Европейското законодателство ще става все по-ясно, унифицирано и строго, като регулациите за защита на личните данни. Тези регулации предвиждат много строго регламентиране на начина, по който някой може да борави с лична информация, която потребителят е споделил, как може да препродава или предлага на трети свързани лица, как я съхранява, как я събира и т.н. Важно е да спазваме елементарна „хигиена“ на ползване и поведение в интернет. Трябва да сме много внимателни в нашия паралелен живот там, за да не окаже той влияние на реалния ни.
