Комисията за личните данни получи власт да наказва медиите

0
151
старите правила за преференциите

Цензурата мина през парламента без никаква съпротива

Без какъвто и да било дебат парламентът окончателно гласува поправки в Закона за защита на личните данни, внесени от правителството, с които на практика въведе правила, позволяващи на държавата да контролира журналистическите публикации, пише електронното издание на вестник СЕГА. Новите регулации позволяват на държавната Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) да наблюдава работата на медиите и да им налага глоби, ако реши, че нарушават редица произволни критерии за опазване на личните данни. Депутатите одобриха предложенията на кабинета напук на съпротивата на медиите и неправителствените организации, защитаващи свободата на словото.

Като предлог за промените послужи необходимостта да се синхронизира българското законодателство с Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR). В еврорегламента обаче изрично е вписано, че „обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на дерогации или освобождаване от изискванията на някои разпоредби, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация“. И се допълва: „За да се вземе предвид важността на правото на свобода на изразяване на мнение във всяко демократично общество, е необходимо свързаните с тази свобода понятия, като журналистиката например, да се тълкуват широко“.

Не така обаче мислят българските управляващи. С получените нови правомощия КЗЛД ще може да преценява дали „обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно“. Критериите, по които комисията ще решава дали медиите са навлезли в частната сфера на дадена личност, са 10 и включват: естеството на личните данни; влиянието, което разкриването им би оказало върху личния живот и доброто име на техния „собственик“; значението на публикуването им „за изясняването на въпрос от обществен интерес; дали става въпрос за човек, който подлежи на контрол по антикорупционния закон и има „по-занижена защита на личната си неприкосновеност“, и др.

На какви основания са подбрани точно такива изисквания за медийните публикации, така и никой от мнозинството не се осмели да обясни. ГЕРБ все пак склони на лека корекция: критериите за преценка ще се прилагат, „доколкото са относими към конкретния казус“. Тази обтекаема формулировка обаче реално няма да промени нищо и заплахата от цензура остава.

Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов, която е действителният автор на закона, твърди, че тези критерии били формулирани от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Съда на ЕС в Люксембург и българския Конституционен съд. Точно обратното сочат правозащитниците от програма „Достъп до информация“ – те посочват, че нито едно от тези съдилища не е имало самочувствието и дързостта да даде всеобхватно определение на това що е „законосъобразно журналистическо изразяване“.

Той твърди, че въвеждането на критерии създава „по-голяма правна сигурност за медиите“, както и „облекчения за журналистите“. Всъщност е точно обратното – сигурността е за властта, облекченията – също.

Караджов уверява, че Общият регламент не предвиждал изключения за журналистите. Според „Достъп до информация“ точно на това основание Германия е изключила журналистите от ограниченията с изрична разпоредба в закона си.

„Демократичните държави се основават на принципа, че държавата трябва да е колкото може по-прозрачна за гражданите, а гражданите – колкото се може по-малко прозрачни за държавата. Обратното е авторитаризъм“ – дефинира ситуацията адвокат Александър Кашъмов.

„Не бива за пореден път да се допуска регулатор от друга област – в случая КЗЛД, да се превърне в де факто държавен регулатор на медиите“, гласи мнението на Нели Огнянова, специалист по медийно право, цитирана от „Капитал“ през лятото. Точно това обаче се случи.

ГЛОБИ

В първоначалния текст на законопроекта нарушенията по текстовете, засягащи медии и творци, попадаха в разпоредбата, според която наказанието беше глоба или имуществена санкция до 5000 лв., която скача двойно при рецидив. На второ четене обаче депутатите приеха, че размерите на наказанието ще са в рамките на посоченото в еврорегламента. А там пише, че санкцията може да стигне до 20 млн. евро, а когато става дума за фирма – до 4% от годишния ѝ оборот.

Източник: вестник СЕГА