Това постанови Конституционния съд по образуваното по искане на омбудсмана Константин Пенчев дело. С 8 на 3 гласа топюристите заличиха текстовете от Закона за електронните съобщения, които го позволяваха. Така, след публикуването на решението в “Държавен вестник”, съдилищата ще спрат да издават разрешения за достъп до трафичните данни. От тях става ясно кой, с кого и кога е комуникирал. Отпада и задължението на фирмите, осъществяващи електронни услуги, да пазят тези данни година.
Текстовете, регламентиращи следенето в интернет, бяха приети през 2010 г., тъй като вече бяха записани в евродиректива – за запазване на трафични данни на гражданите на ЕС с цел използването им при евентуално разследване на тежки престъпления.
През април м.г. обаче Съдът на Европейския съюз в Люксембург обяви директивата за невалидна. Основният аргумент на евромагистратите бе, че тя дава възможност на службите за необосновано сериозна намеса в личния живот на гражданите, което противоречи на Хартата за основните права в ЕС.
Именно това решение на Люксембург даде повод на Константин Пенчев да атакува сходните текстове в българския закон. Конституционните съдии възприеха мотивите на европейските си колеги за отмяната – борбата срещу тежките престъпления, мафията и международния тероризъм е от фундаментално значение за защита на държавата и националните интереси, но мерките за това не могат да оправдаят неограничената намеса в човешките права.
