Лазаровден е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим. Исус Христос го извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живял още 30 години и умрял като епископ на гр. Китон (о-в Кипър).
В българската народна традиция Лазаровден или „Лазарица“, „Лазарова събота“ е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. Народът казва, че мома, която не е лазарувала не може да се ожени.
На този ден групи от по 6-7 момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри и др. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богат урожай от раззеленилото се жито.
Пак ще ви критикувам: Последните два абзаца трябва да изчезнат! Задължително! Или си напишете две различни статии. Едата православнохристиянска, другата езическа. Езическите ритуали и вярвания, са причината да западне православието в България. И затова навсякъде има само простотия.“Народът казва, че мома, която не е лазарувала не може да се ожени.“. Това е свръх олигофренично. Хубавото е че подсещате народа че има християнски празници.