Междуградските автобусни линии може да бъдат намалени с 1/3. Това ще се случи, ако се приемат промени в наредба за транспортните схеми, предлагани от ресорното министерство. Според новите текстове само градовете с над 30 000 души население ще имат директна автобусна връзка със съседен областен център, пише „Сега“.
Пътниците от по-малките населени места първо ще трябва да отидат до областния град и оттам да хванат автобус за друг град извън областта.
Идеята на промените в да се ликвидира разрастването на автобусните линии и да се спре нелоялната конкуренция. Те са написани по искане на транспортния бранш. Много превозвачи твърдят, че техни колеги им крадат клиентите като формално обслужват нерентабилни линии.
„Понеже нямаме никакви ограничения, в момента са възможни линии примерно от Първомай през Пловдив до София. Само че целта на превозвача да вози по тази линия не е, защото от Първомай има много хора, които ще пътуват за София, а да влезе в Пловдив, където е големият пътникопоток. И 15 минути преди утвърденото разписание да напълни автобуса си с пътници оттам, за да стигне до София. В резултат на което следващият автобус пътува празен към София. Точно това искаме да се избегне с новите промени в транспортните схеми“, твърди Магдалена Милтенова от Кондфедерацията на превозвачите.
Според промените директен автобусен транспорт от малките населени места няма да има. Вместо това трябва да се осигури такъв до областния град. За да не останат живеещите в по-малките градове и села без транспорт са предвидени т.нар. междуообластни схеми, т.е. връзка между две отделни области без линията задължително да преминава през най-близкия голям град. Тази схема ще се прави между отделните общини.
„През последните 30 години се получи скапването на пазара, наречен „обществен превоз на пътници. Защото всеки кмет, областен управител и правителство и респективно министър на транспорта водеха своя нов антураж, който се опитваше да прецака дотогава съществуващите превозвачи. Затова имаме и ненормалната ситуация няколко автобуса да тръгват в една и съща посока в един час и един друг и да си правят дъмпинг в цените. От гледна точка на пътника това може да играе положителна роля, защото той си мисли: „защо да се гъчкам в основния автобус, като мога да пътувам с другия, който е и с 1 лев по-евтин билет“. Само че уродливото пренасищане с превозвачи и тези удари под кръста доведоха до това средната възраст на българските автобуси да е 20 години. В крайна сметка услугата „обществен превоз на пътници“ като качество е паднала под санитарния минимум. Сигурността е нулева и това не може повече да се търпи. Трябва да има ясни и прозрачни правила, такива, които да не позволяват с корупция и далавери да се създадат нови и нови транспортни схеми, а те да са съобразени с демографския състав на държавата“, твърди пред „Сега“ Петър Захариев, председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България.
