Във всички религиозни храмове в България днес ще бъдат отслужени служби за отдаване почит на жертвите от автомобилни катастрофи.
Поводът е 17 ноември, който се отбелязва като Световен ден за възпоминание на жертвите от катастрофи
Със съдействието на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет и Националния съвет на религиозните общности в България е взето решение във всички храмове на официалните религии в Република България да се проведат служби за отдаване почит на жертвите на пътни инциденти и за молитва за запазване живота на хората, които участват в движението като пешеходци, пътници или водачи. Всяка религия има определен ден от седмицата за служба, поради което и в храмовете на официалните религии в страната в различен ден от третата седмица на ноември ще се отслужи литургията по повод Световния ден. В православните храмове службата ще бъде на 17 ноември.
С решение на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации от 26 октомври 2005 г. всяка трета неделя на месец ноември е определена за Световен ден за възпоминание на жертвите от пътнотранспортни произшествия. Министерството на вътрешните работи ежегодно се присъединява към събитията, посветени на хората, загубили живота си при движение по пътищата на страната и извън нея. През 2019 г. Световният ден се отбелязва на 17 ноември (неделя).
Европейското послание, с което Световният ден за възпоминание на жертвите от пътнотранспортни произшествия през 2019 г. ще се проведе, е „Животът не е резервна част“. Мотото се съгласува с генералната тема на Третата глобална министерска конференция по безопасност на движението по пътищата, която ще се проведе в Стокхолм през февруари 2020 г. на тема „Постигане на глобални цели 2030 г.“
Всяка година по целия свят най-малко 1.3 милиона загиват и не по-малко от 50 милиона биват сериозно ранени в ПТП. Към това трябва да добавим и увеличаващата се цифра от 4.2 милиона починали в следствие на замърсения въздух, причинен до голяма степен от транспорта.
Необходимо е да се замислим относно типа мобилност, който имаме днес, базиран на ценности като неотложност, себелюбие и материализъм. Този модел не се вписва в рамките на едно зряло общество, в което икономическите и екологичните последици рефлектират върху цялото човечество.
Моторните превозни средства се произвеждат, за да предоставят на собствениците им свобода на придвижване и усещане за лично надмощие чрез скоростта. Това ги превръща и в рискови машини. Човешкият живот не е резервна част, която може да се замени, ако е счупена. Така че опасността да бъдем убити от тях в следствие от лош контрол или от замърсяването, което причиняват, не може да бъде „резервна част“. Опасността е част от тяхното предназначение и дизайн.
За да се постигнат заложените от ООН устойчиво развиващи се цели 3.6 и 11.2 (по-добро здраве и постоянно развитие на околната среда), ние трябва да приемем истината и да разберем, че визия „Нула“ не е само желана цел, но е и следствие от пътния трафик, който се нуждае от по-леки и безопасни автомобили, както и от нула вредни емисии, а спрямо транспорта целта е да се редуцират дългите дистанции, като фокусът е върху „продукти без километри“.
