На днешния ден се навършват 103 години от подписването на една от най-пагубните спогодби в цялата българска история – Ньойския договор.
Според клаузите на подписания на 27 ноември 1919 г. договор България губи 11 278 кв.км територия. От Майка България са откъснати земи, населени с българско население – Западните покрайнини, Южна Добруджа и Беломорска Тракия. Следствие на това към вътрешността на страната се отправят над 100 хиляди бежанци – българи, бягащи, изоставяйки цялото си имущество. Освен това репарациите, които победителите в Първата световна война несправедливо налагат на страната ни, възлизат на непосилните над 2 милиарда златни франка. Това допълнително разстройва икономиката, която се намира в колапс.
Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан Ремо през 1920 г. Антантата я предава на Гърция с уговорката тя да осигури на България свободен и безмитен излаз на Бяло море – нещо, което никога не се случва.
На България е забранено да изгражда модерна армия и флот, да притежава тежки въоръжения и наборна армия, а бройката на войниците е редуцирана до малко над 30 хиляди души.
Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918). Подписан е в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страна на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция. След подписването, според някои историци, Стамболийски счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
