На този ден преди 110 години кандидат-подофицерът Михо Стоянов, войник от 29 пехотен ямболски полк, издига българското знаме върху едно от минаретата на „Султан Селим“ джамия в Одрин. Командващият гарнизона Шукри паша е пленен и от уважение предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов.
Командваната от генерал Георги Вазов Втора българска армия превзема непристъпната турска крепост Одрин. Операцията се смята за един от най-великите военни подвизи в новата ни история.
Край Одрин за пръв път в историята на света е използвана военната тактика „огневи вал“ – артилерията покрива настъплението на пехотата, която следва отблизо. Отбранителните сили в Одрин са подложени на 10-часов страховит и унищожителен артилерийски обстрел, след което 56 пехотен полк се хвърля в атака. Към него се присъединяват юнаците от 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58 пехотни полкове. Българската авиация в състав от 3 аеропланни и 2 балонни отделения също се включва във военните действия и подпомага сухопътните войски.
В последствие подобни действия се прилагат по време на Първата световна война и влизат в много от учебниците по военно дело. Ударите на артилерията разкъсват бодливата тел, а онази част, която остава, е преодоляна по впечатляващ начин –войниците я покриват със собствените си шинели. Конната батарея на майор Друмев смело подпомага сражаващата се българска пехота. През нощта на 13 март Айджиолу е превзет от 10 Родопски полк, а рано сутринта на същия ден пада и Айвазбаба. Двата форта са овладени благодарение на непоколебимата воля на могъщата българска армия. Втора българска армия дава близо 1316 убити, а ранените са около 6300. В плен попадат 33 500 турски войници, 413 оръдия, около 12 000 пушки и 50 картечници.
Превземането на Одринската крепост е смайваща изненада за цяла Европа, която осъзнава, че съотношението на силите в тази част на континента е променено, а българската военна мощ е фактор, с който всички трябва да се съобразяват.
