На 84-годишна възраст почина учителката Неделя Николова, съобщиха нейни близки.
Десетилетия от живота си тя посвети на възпитанието и обучението на децата. Под нейното крило израснаха и се развиха десетки млади хора. До края на живота си тя следеше тяхното развитие, радваше се на успехите им и беше горда, че е била тяхна учителка. Затова в сърцата им тя винаги ще остане като учителя с главно У.
Дъщерите на Неделя й посветиха прочувствено послание..
Мила майко,
Обръщаме се към теб, защото ти винаги ще бъдеш сред нас с примера, който ни даваше и с живота, през който премина скромно, честно и почтено с много труд, упоритост и вяра в доброто.
Ти често си ни разказвала за своята младост и за неимоверните трудности, през които си минала в нелесните години след войната. Спомените ти за жаждата ти за знание в училище и за задълженията ти като най-голяма дъщеря в семейството са били за нас пример за подражание.
Стремежа ти да учиш нови неща никога не угасна и ти работеше с компютър по-добре от много по-млади от тебе.
И сега, толкова години след пенсионирането ти, ти си „любимата учителка“ за твоите ученици, сега зрели хора, които са ти благодарни и не те забравят заради усилията, които си положила за да им помогнеш и да им вдъхнеш вяра във възможностите им. Ти винаги четеше стойностни неща и се стремеше да бъдеш отлична в професията си като базов учител, с извоюван първи клас квалификация и най-високите награди на Съюза на математиците в България. За теб да бъдеш учителка беше не задължение, а призвание.
Трудно е да си представим сега младежките ти години, когато в недоимък си успяла да завършиш образованието си с отличен успех. Няма да забравим спомените ти за мечтите ти за черни обувки с връзки в студената студентска квартира.
Не ти е било никак лесно, когато с едномесечно бебе си пренасяла багаж сама от заставата на границата с влака, когато татко беше служебно зает и когато се е налагало да вземаш бързи съдбовни решения.
Благодарим ти, че винаги си била опора за всички в семейството, винаги с нови и смели идеи, винаги готова да помогнеш на всеки, да простиш на тези, които са те огорчили, да загърбиш дребните несгоди и да намираш решения в критични моменти.
Благодарим ти, винаги си намирала изход от проблемитеи никога не си се предавала пред трудностите.
Всеки роднина – сестра, племенници, брат, познати, ученици изпаднали в затруднение, са намирали опора в твоя неудържим ентусиазъм и желание да правиш добро.
Ти винаги си пренебрегвала собствените си интереси, за да има за нас. Ти не ни позволи да се отчайваме пред житейските трудности и ни вдъхваше вяра, че винаги има изход. Никога не се оплакваше и казваше, че това, което искаш, е да сме добре.
И сега чувстваме топлината на погледа ти и радостта в усмивката ти, когато ни посрещаше у дома.
Мила майко, ти винаги ще си жива в спомените ни. Лицето ти ще е в цъфналите люляци, които ти толкова обичаше, в набождащите кокичета, които извикваха твоята усмивка, в пролетния вятър, който ти очакваше всяка зима и в лястовичките, накацали по жицата, за които ти говореше с любов.
Ти ни напусна на най-светлия български празник, който ти толкова обичаше. Ти беше горда, че си българка и предаде тази любов и на нас.
„Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и далечен гост,
Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай,
Ще вляза тихо-кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида.“
Мила майко, идвай в нашите сънища, защото ти винаги ще си в мислите ни.
Ти ни даде не само живот, но и правилната посока, в която да го изживеем. Всичко, което сме постигнали, дължим на теб. Ти винаги ще бъдеш с нас и окуражителните ти думи ще ни подкрепят в житейския ни път.
Благодарим ти и поклон!
