На 67-годишна възраст почина Павел Панов, една от легендите на българския футбол. Тъжната новина съобщи във фейсбук заместник-изпълнителният директор на БФС Павел Колев, който уточни, че на Панов му е прилошало, докато гледал мача Левски (София) – Ботев (Пловдив) по телевизията. Самият Панов беше свързан и с двата клуба, които е тренирал в пребогатата си кариера.
До последно Павел Панов работеше за българския футбол като технически директор на БФС и началник на отдел „Детско-юношески футбол“ в централата.
Роден е на 16 септември 1950 г. в София. Играл е за Септември (София) (1963-1967), Спартак (София) (1967-1968), Левски (София) (1969-1981), Хасково и Арис (Солун, Гърция).
Шампион на България през 1970, 1974, 1977 и 1979 г., носител на Kупата на страната през 1970, 1971, 1976, 1977 и 1979 г. Има 309 мача (301 за Левски и 8 за Спартак) и 136 гола (131 за Левски и 5 за Спартак) в „А“ група.
Голмайстор на първенството през 1977 г. с 20 гола за Левски. Футболист номер 1 на България през 1977 г. Има 44 мача (7 като капитан) и 13 гола за националния отбор, с който участва на СП-1974 в Германия (играе 3 мача), а последният му мач е на 6 юни 1979 г. срещу Англия 0:3 в София. За „Б“ националния отбор има 3 мача и 1 гол, за младежкия има 31 мача и 14 гола, а за юношеския национален отбор има 28 мача и 11 гола.
Бил е европейски юношески шампион през 1969 г. „Заслужил майстор на спорта“ от 1975 г. Има 36 мача и 22 гола в евротурнирите: 9 мача и 3 гола за КЕШ, 13 мача с 9 гола за КНК и 14 мача с 10 гола за УЕФА. Притежаваше отлична техника, дрибъл, верен поглед върху играта, пас и точен завършващ удар. Беше и перфектен изпълнител на свободни удари.
Треньорската му кариера започва в Левски, а също така е бил начело на столичните Септември, Локомотив, на Ботев (Пловдив), в Нигерия, в Гърция, както и на юношеските и младежките национални отбори на България.