На днешния ден църквата почита Св. ап. Юда, един от дванадесетте апостоли. Юда, когото наричали още Тадей и Левий. бил син на Иосиф, обручника на Пресвета Дева, и затова се нарича – както и брат му Яков – „брат Господен“.
Малко се знае за неговия живот преди апостолството. Преданието говори, че той се занимавал със земеделие.
Името му се споменава няколко пъти в Евангелието. Когато Господ за последен път беседвал с учениците си и между другото казал: „Който има заповедите Ми и ги спазва, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Моя Отец: и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам“, тогава апостол Юда, изпълнен с пламенно желание, щото цял свят да познае Господа, запитал Христа: „Господи, що е това, гдето искаш да се явиш нам, а не на света?“ – „Ако някой Ме люби – продължил Иисус, – ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Иоан. 14:23).
След слизане на Светия Дух над апостолите, Юда обходил много страни на Азия, като проповядвал словото Божие. Заедно с апостол Сила той бил пратен в Антиохия да помага на Павел и Варнава; „Юда и Сила, бидейки сами пророци – говори се в Деяния апостолски – с дълга реч увещаваха братята си и ги утвърдиха“.
Юда се върнал временно в Йерусалим и след това предприел нови проповеднически пътешествия. Той проповядвал в Персия и приел мъченическа смърт в Армения, на планината Арарат, както говори преданието. Той бил разпнат на кръст и пронизан със стрела около 80-та година след рождението на Христа. Арменците особено почитат паметта на св. ап. Юда и го наричат свой апостол.
В Новия завет се намира едно съборно послание от св. ап. Юда, с което той се стреми да предпази християните от лъжеученията и напомня, че Господ, Който не пощадил и ангелите, ще накаже всеки грешник, който не се старае да поправи живота си.
