На 18 август Българската православна църква почита блаженото успение на Св. Йоан Рилски – небесен покровител на българския народ.
Свети Йоан Рилски се слави като най-тачения български светец, той и и създател на най-големия български манастир – Рилския, който носи неговото име.
Преподобният Иван Рилски е роден около 876 година в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България.
От ранна възраст закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да се отдаде на монашески живот и избира трудния път на отшелничеството. Дните му минават в пост и молитва.
Постъпил вероятно в близкия манастир „Св. Димитрий” под самия връх Руен, където приел монашество, но не останал за дълго, защото имал влечение към уединен живот. Подвизавал се на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Той умира през 946 година и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител.
Около 980-та година мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 година унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 г. в столицата Търново.
Св. Йоан Рилски е извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: изцерил и изцерява от разни болести и помогнал в затрудненията им на много хора. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в „горната постница”, гдето съставил своето „завещание” – прочутия „Завет на Св. Йоан Рилски”.
Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.
