Единственият в страната Празник на динения маджун събра хора от всички краища на страната край Гизлиджанската чешма в силистренското село Смилец.
Още от ранни зори майсторките, подпомагани от местните деца приготвят тавите и другите приспособления за варене на деликатеса. Дините бяха обрани от бостана, бяха издълбани и котлоните в земята, за да започне варенето.
За да се приготви диненият маджун, известен още като „бедняшки мед“, дините се изстъргват, изсипват се в обикновени съдове и се слагат на огън, докато се получи сок. После той се прецежда от семките и се вари отново до сгъстяването му. Но най-напред в земята се издълбават така наречените „котлони“, в които се пали огън, с „гнезда“ за съдовете /тави/ и изход за дима.
Спомени за динения маджун в Смилец се пазят от 200 години. Към идеята да реализират отново забравената традиция ги подтиква кметът на селото Павлина Романова. Хората тук казват, че маджунът е полезен, тъй като едно време били са по-здрави. Използвали са го и като подсладител и като лекарство за болно гърло.
В Смилец сега търсят начин да запазят като наследство за поколенията рецептата за динен мед и затова с готовност я отстъпват на всеки, който има желание да развие идеята в търговската сфера. Според Павлина Романова търсенето на готовия продукт е голямо и с. Смилец не би могло да отговори на него и да захранва пазара, затова с радост предлага идеята за собствен бизнес, позоваващ се на този натурален продукт.
Жителите на селото вярват в смисъла на това, знанията да се предават, а не да се пазят в тайна и старателно варят маджуна и посрещат гостите си по стар български обичай. Така с много любов, празникът се превръща и в доходоносна работа.
