Тази популярност е свързана и с философското отношение на японците към храната – тя трябва да радва както окото, така и стомаха. Същността на японската кухня е в здравословния начин на обработка на продуктите. Със сигурност може да се твърди, че дълголетието на японците е пряко свързано с храна, която употребяват.
В буквалния смисъл суши е специалитет с ориз и пресни морски дарове или зеленчуци. Въпреки че се смята за едно от най-типичните ястия в традиционната японска кухня, произходът на суши не е свързан със Страната на изгряващото слънце. Прародителите на съвременното суши са дошли в Япония от Южна Азия. Те са се различавали и по вкус и по външен вид от рибните хапки, които похапваме днес. Днешният си вид сушито придобило в края на 19 век благодарение на легендарния готвач от Токио Йохей Ханай, който пръв се отказал от практиката да се използва консервирана в ориз риба и започнал да предлага сурова риба. Именно оризът оформил кулинарните традиции в Япония. Думата „гохан“ – варен ориз, на японски означава и „ядене“. Това е красноречиво свидетелство за структурата на японското хранене. Истинската версия на суши се приготвя от сурови морски продукти – риба тон, сьомга, сепия, октопод, скариди, раци и хайвер. Тайната на този уникален специалитет се крие именно във вековната история на алхимията между ориза и оцета, който маринова.
За да направи за своите клиенти по достъпна тази минималистична и изискана храна, ресторант ИНТРИГА покани Станимир Иванов и Светломир Георгиев – двама доказни майстори в приготвянето на суши.
Менюто, което са разработили е базирано на класически и авторски рецепти, а част от приготовленията стават пред очите на посетителите. С ръце майсторите правят от ориз хапки-топчета, върху които поставят риба, миди или хайвер. Рибата или мидите могат да се топнат в сос, след което се изяждат с хапката ориз. Рулцата в един от видовете суши се приготвят в тънки водорасли (нори). В тях се завива ориз, в който пък са сложени риба или зеленчуци. Суши-ролцата, често се наричат маки.
Сушито се поднася със соев сос, уасаби и настърган джинджифил. С джинджифила не се подправя рибата, а се поставя в устата между две хапки, за да „измие“ вкуса от първата и да подготви небцето за следващата. Със сосовете и подправките не бива да се прекалява, защото това ще промени вкуса на рибените хапки и ще обиди готвача. Водораслото нори се култивира в моретата около Япония. То се разстила на листа и суши на слънце, в процес подобен на правенето на хартия. Уасаби е пикантна паста, направена от стрит корен на растението уасаби. Комезу е оризов оцет, който има по-мек вкус от останалите винени или плодови оцети. Помага за запазването на естествения цвят на зеленчуците и премахва горчивия им вкус. Соевия сос бива тъмен и светъл, но и двата вида са по-пречистени и леки. Използва се както за добавка към суши и сашими.
